91. "Момчето и неговото куче" - Харлън Елисън. Един апокалиптичен свят, мрачна сурова действителност. Обществото е разкъсано на касти, на враждуващи групи, подивяло. В екшън - приключенския сюжет на антиутопията има една романтична сюжетна линия, забранена любов между двама млади. Изглеждат като кибер - образи на Ромео и Жулиета, но в смразяващия съспенс в крайна сметка се казват доста истини за човешкия нагон.

92. "Последният ден на сътворението" - Волфанг Йешке. Създаден е механизъм за пътуване във времето, но в Пентагона, а целта на специалния отряд е да източи петрола на шейховете, още в далечно минало. На пръв поглед обяснима и дори благородна мисия, имайки се предвид, че няма да има световните конфликти, в настоящето. Книгата обаче е яростна критика на милитаризма и над благородните маски зад които се крие всяка една инвазия.

93. "Магистралата на вечността" - Клифърд Саймък. Мислех да не слагам нито една негова книга в поредицата си, защото всички са равностойни, защото имат магията да са от незабравимо забравящите се. Шеметните и изключително романтични приключения на героите не се помнят дълго, а остава впечатлението, душевната топлина от подобно пътуване в реалности и емоции. Няма роман на Клифърд Саймък без героя - робот, но тук са роботи...духовниците. Тоест същества без душа се грижат за безсмъртието на нашата. Внушителна символика нали!

94."Мечтите са нещо лично" - Азик Азимов. Един от колоритните му сборници разкази. В едноименият, творци на мечти, пренасят в други реалности, така както киното, както телевизията, но по по-дълбок, по-реализиращ мечтите начин. За отговорността на твореца и надерения с талант да създава мечти. Забравих заглавието на разказа, в който една планета щеше да се задръсти в собствените си екскременти, заради предразсъдъците си, а накрая онзи който се докосна до "презрените им" собствени лайна, за да ги извади от тях, беше отлъчен. Великолепна политическа сатира, отнася се до макар и изключения държавници, които са съвестни, но няма как да не станат с течение на времето цинични.

95. "Ерик" - Тери Пратчет. Сложих произволно първото заглавие, което ми хрумна, но цялата поредица за Светът на диска е голям купон. Не само във фантастиката, а всякакви приумици разбити в невероятен микс, хумористично размесване на технологично с приказно, незлоблива сатира. Невероятно забавление и за малки и за големи.

96. "Фондацията и империята" - Азик Азимов. Може ли да се разтълкува философията на цели маси хора, на исторически събития, да се направи подобен психоанализ както се прави на човек, за да се спаси по някакъв начин здравия му разум и живота му да продължи. За Азимов е възможно, защото в книгата основна сюжетна линия е отделена на психоисториците, които тълкуват историята, като човешкото подсъзнание за да се погрижат за настоящето. Приключения и интриги, надникване в епохалните събития и тълкуванията им. Богата на размисли и емоции, сага. 

97. "Чужди звезди" - Ерик Симон. Кратки историики, по две, три, пет страници, четат се на един дъх, по-скоро тъжни усмивки, като например "Марсианци разбира се няма" в която героя много убедително доказва, че няма такива, а сам се оказва марсианци, а като "Тази планета е населена" - вече я няма и усмивката, а само истината за разтърсващата действителност. Нищо, че е фантастичен разказ. 


98. "Незживени спомени" - Стивън Кинг. Точно този роман, според мен един от най-философските и най-ироничния на краля бих сложила до "Майстора и Маргарита" и тук дявола изкушава, макар атмосферата е друга, макар става въпрос за изкушения в друга категория. Тук няма и облика, нито харизмата, на Силата от Злото в романа му "Сблъсък", той не изглежда никак ужасяващ, напротив като вехтошар е, а сред вехтите нещица, точно най-изкусителните, за да се превърнат в неизживените ни спомени. 

99. "Градът и звездите" - Артър Кларк. Един млад, по-поетичен Артър Кларк, не толкова твърдо научен, какъвто е в изградения си по-късно имидж, но далеч по-литературен и лично на мен, повече би ми допаднал такъв. Описал е човек от бъдещето, а косата е закърняла, закърнели са и зъбите, и ноктите. Трудно можем да си представим, че такъв си остава близък по трепетите до нашите, че макар и затворник на технологичната еволюция, частица от огромния механизъм, той се влюбва, бунтува, макар и обречен, но най-странното е, че тази антиутопия не изглежда толкова отчайваща, колкото други подобни. Възприема се всичко по-философски, просто като естествен процес, като живот и макар така променен, не много различен от този, който водим. 

100. "Заклинателят" - Уилям Питър Блати. Пише се, че в основата на историята има действителен случай. Става въпрос за момиче обсебено от демони. Заклинателят или екзорсистът е духовно лице, което притежава дарбата да изгони нечистата сила от обсебения. Мистична, написана с изключителна ерудиция в областта, книга в която злото и доброто застават едно срещу друго в най-изчистения си вид: като духовни същества и войни от две страни. Мрачна, а в същото време...някак помазана. 



Дотук съм:) ...с поредицата. 
Без никакви претенции за изчерпателност, нито пък, че това са най-добрите книги в историята на фантастиката. Това бяха заглавия, които механично ми хрумваха, а иначе имам още много любимци.
Все пак да не забравяме, че най-старите истории, а някои от тях се разказват и до днес са предания, а те са пълни с фантастични елементи. 
Да не забравяме и че първата научна утопия е на Платон: "Държавата", която оказва влияние на много политически системи, разпалва много трепетни умове, но и умове като този на Хитлер и други подобни. 
Добре се позабавлявах с тези десет поста, а сега момичета и момчета, отивам да му пийна едно и да си хвана в ласо жребец за тази нощ. 



 

Защо не продължиш? Още колко много чудесни книги има. Ами фентъзи само колко има! :))))))
Поздравявам те!

Ти си истинска находка.