81. "Капитан Хатерас" - Жул Верн. Само тази книга на патриарха ще спомена. Всичко онова което е написал е велико, но отдавна, още от моето детство е вече адресирано предимно към детско - юношеската аудитория. Точно в тази книга, случайно или не има в повече. Едно психологическо послание и към деца и към възрастни. Твърдият мъж, покоротиля, воден от своята Полярна звезда/каква символика, само!/ към своята фикс идея - да достигне, недостигнатия до онова време Северен полюс, не може да приеме неуспеха си. Разумът го напуска и е щастлив в лудостта си, взрян в своята Полярна звезда. Той продължава да се стреми към невъзможната си цел.

82. "Звездните приключения на Нуми и Ники" - Любен Дилов - баща. Отново детско - юношеска книга, космическо пътешествие, но космоса е само алегория на душевното. Умното, будно, очарователно, но и проблематично дете Ники Лудото, с поредната си беля, ще отлети в дълбокия космос, който е и огледало на вътрешния му свят, в който неговите особености са положителните качества които му помагат да се справи с доста шантавите приключения, да спечели приятелството, че и увлечението на свръхмомичето с два мозъка и да се почувства на мястото си. Особняците винаги са приличали, а и днес наричани от по-скучните от тях: "извънземни". Да, така е. Да знаете, колко е богат космоса ни!

83. "Гейтуей" Фредерик Пол. Като споменах космос като алегория на душа, вече сериозно - това е шедьовъра. Аутсайдерът, на който не остава нищо друго освен да използва новооткритата врата между измеренията. Пътуване в космоса, но вместо свръхтехонолигчни приумици, дълбока психоанализа в цялото повествование. Освен в буквалния, преди всичко това е космоса в главите ни.  


84.  "Недокоснат от човешки ръце" - Робърт Шекли. В този сборник разкази, най-впечатляващ за мен остава "Седмата жертва". Състезания за убийци, напълно законно, със залозите и наградите за победителите. Звучи ли ви познато? Много подобни филми са направени, но това е първообраза. 

85. "Безсъние" - Стивън Кинг. Възрастните хора спят по-малко, но в този роман това не е случайно, главния герой, спи все по-малко и по-малко, докато накрая се отваря съзнанието му да го пренесе в междинни измерения където ще се срещни с трите божества на съдбата: Клото, Атропа и Лахеза. За разлика от гръцката митология откъдето образите са взаимствани, тук мойрите са безполови. Дълбоки разсъждения за живота и смъртта. За насилието против естественото. 

86. "Големият портрет" - Дино Будзати. Да се създаде шедьовър/в случая технологичен/  със самосъзнанието на любовта. Да се вгради сянка, да се обезсмърти душа, няма ли да превърне крехката природа на жената в жестока богиня, която желае да се избави от нежеланото безсмъртие. 


87. "Гневът на ненагледна" - Леонид Пасиненко. "Ненагледна" в буквален прочит е планета, която задоволява всички потребности на обитателите си, но и алегория на технологичния прогрес или по-скоро на консумативното отношение към даровете му. Повест - предупреждение, до какво можем да доведе точно това консумативно отношение. До гняв на онова което би следвало да ни е от помощ. 



88. "Бъдеще несъвършено" - Доминиго Сантос. Е, тук сюжетите са вторични, дори неприятно повтарящи се с по-известни образци от научната фантастика, най-вече с разкази на Робърт Шекли, но в цялостта на поредицата разкази, придобиват друг смисъл. Антиутопията е мрачна, предупрежденията отправени далеч по-сурово и са в повече, отколкото в първообразите на сюжетите, а от самото заглавие до края, държи линията, че лекомислените представи за времето - рай, ще ни отведат точно до обратното, ако не се замислим за проблемите. 



89. "Клонинги" - Весела Люцканова. Още в далечната 1976 нашата авторка създава един от най-мрачните научно-фантастични трилъри изгредени върху хипотезите за възможното клониране. Главната героиня е номер между номерата себеподобни абсолютни двойници във военна лаборатория. 


90. "Невидимият" Хърбърт Уелс. Отново десетки екранизации и вдъхновения от този класически първообраз. Учен експеремнира върху себе си и се лишава от видимостта си, в укритието той има неограничени възможности да извърши всичко онова, което не е помял, отприщва се звяра му, закононарушителя. По нещо прилича на анонимността в интернет:) 

Великият Жул Верн - мога да твърдя, че съм изчел всичко от него. Едва ли ще бъда прав, но се надявам да прочета още нещо неизвестно за мен. И традиционното ми предложение - "Белият сфинкс".
Да не забравяме и Хърбърт Уелс! - "Невидимият" - върхът поне за мен!
Поздравявам те!

Върхът е, върхът е "Невидимият" - това е герой, който е разпалвал и ще разпалва въображения, ще живее невидим в нас и ще се преражда със следващи вдъхновения.