61 - 70

61. "Ватек" - Уйлям Бекфорд. Един предобраз на хорър - трилъра или персийският Фауст. Ватек е могъщ властелин, мъдър и богат, но в стремежа си да стане всемогъщ отдава душата си на дявола. Алаах му дава много пъти възможността да се върне, но макар да съзнава гибелните последици на своята амбиция Ватек не е способен да спре. Един шедьовър на готическия роман. 

62.  "Донесете главата на принца" - Робърт Шекли и Роджър Зелазни. Ако героят от приказката не е никакъв герой, даже си е доста страхлив и голям смешник? Ако изобщо приказните герои са точно обратното на това което се разказва за тях, а един весел демон е натоварен да развали приказките, за да престанат хората да вярват в доброто. Намесен е и дядо Коледа, на който никак не му харесва, че е само на джуджета и еленчета. Парадоксално и комично, напълно в духа на Робърт Шекли. 

63. "Ако с Фауст не успееш" - Роджър Зелазни и Робърт Шекли. Едно продължение на "Донесете главата на принца", но в творческият тандем, личи, че този път доминацията е на по-мистичния във философията си Роджър Зелазни. След като демона се е провалил с Дядо Коледа и принца го очакват нови поръчения, този път с Фауст. 

64. "Живата факла" - Стивън Кинг. Едно момиче притежаващо дарбата пирокинеза. Може да пали предмети от разстояние. Създадена като оръжие, подобно "Белият гущер" в нашата научна - фантастика е символизираща рожбите на разума ни. 

65. "Кери" - Стивън Кинг. Отново невръстно момиче с дарба, този път телекенетични в следствие на комплекси създадени от строго религиозно възпитание. Подтиснатата страст е трудна за контрол и разрушава наоколо. 

66. "Таен прозорец - тайна градина" - Стивън Кинг. Един писател преследван от кошмара идещ от дълбините на съзнанието си. Успял и богат, той си има една скрита тайна: открадната идея, плагиатство от човек, който няма славата и името му, съвестта му се превръща в демона, който го догонва. 

67. "Ланголиерите" - Стивън Кинг. В самолет по време на полет, без кацане са изчезнали част от пътниците. В последствие се разбира, че става въпрос за катастрофа във времето, героите се опитват да осъзнаят положението си, а с приключенията им Стивън Кинг, разкрива кредото си: Няма минало, няма бъдеще, а едно безкрайно настояще. Единствено сега, в което очакваме. А "лангориерите" са детските страхове у големите хора, които уж изяждат тези които не са оставили нищо във времето. 

68. "Пикник край пътя" - Аркадий и Борис Стругацки. Екранизирана под заглавието "Сталкер" има и игра със същото име. Извънземните не се интерусават от земята, те кацат случайно, изхвърлят мърсотията си, така както правят туристите на пикник. Както се чувстват горските същества, така се чувстват и земяните. Сталкерите са особен род авантюристи, които се опитват да вземат полезното останало от извънземните и да търгуват с него. Отровени от радиация и други вредни емисии, те са по-скоро мутанти отколкото хора. Напрегната, ужасяваща поставя много тежки въпроси за природата и природата в нас самите.

69. "Второто нашествие на марсианците" - Аркадий и Борис Стругацки. Тази е голям купон. Марсианците са в главите ни, те не идват с разрушенията каквито са във "Война на световете", макар ироничната реплика е точно към тази книга. Те обсебват чрез социалните слабости, пред които сме точно толкова безсилни, колкото и при космическо нашествие на по-силно развит технологично извънземен разум.

70. "Соларис" - Станислав Лем . Океан - разум. Алегория на подсъзнателното. Сбъдват се страховете ни, най-силните ни желания. Много психологическа и макар действието да се развива в дълбокия космос, по-скоро става въпрос за това, което е в душите ни. 

Толкова много може да се говори за тях и за техните произведения... От най-жестоките "Прокълнатия град" и "Сезонът на дъждовете" до най-забавните - "Приказка за тройката" и "Понеделник започва в събота" - такава политическа сатира има само при Оруел!
Да не забравяме и великия ЛЕМ !

"Натоварени със зло" ми идва най-шокиращата и тежката на Стругацки, а "Обреченият град" ми е най-любимата, но дори по-приключенските, поредицата за прогресорите е много хитроумно законсперирана социална сатира, критикували са по свой начин, опасенията си от съветския милитаризъм. Напълно подкрепям мнението ти, че в антиутопичната социална сатира на нивото им е само Оруел. Разбира се, мое мнение, защото някои биха сложили и не без основание Хъксли, но в декора, във въздуха при него я няма тази тежест, която да подсили ефекта до този краен предел.

всичко ли прочете, кога има това време?

не съм съгласен за Стивън Кинг, по скоро не е фантастика, аз чета конзалик, за съжаление няма кой да го преведе и за другите хора на бг

Време има за всичко, а това ми е обич от дете. Чела съм и съм се забавлявала и си забавлявам по всякакви други начини, че и даже понякога в повечко.
За Стивън Кинг, това което съм сложила си е фантастика. Има елемент, който е отвъд границите на случващото се в реалността, не е поставен единствено като поетична метафора и освен като символ, може да се чете и буквално.
"Мизъри", "Играта на Джералд", "Долорес", "Гняв" и т. н. вече нямат фантастични елементи и не бих ги сложила в списъка, иначе са прекрасни книги. Даже са по-добри от много тук. :)

Пък аз си купух 12 книги на Конзалик на немски и сега имам за следващата година, като се има в предвид, че нямам време и че всяка е по 600-800 страници

Много зависи и от четивото, от времето, а също душевното състояние.
Много книги все отлагам да прочета. Не само фантастика. Мога да им намеря времето, но няма да е пълноценно изживяването, защото душата ми просто е другаде.