51 - 60

51. "Убийство в Ню Бабилон" - Агоп Мелконян. Невероятно поетичен и остроумен. В разказите си и без фантастичният елемент, достатъчно е само омаьосващата стилистика, отнася в друг свят, а като се прибави и колосалното въображение ефекта е пълен. В едноименната повест с която завършва сборника, фантастичната пародия "Убийство в Ню Бабилон", открива едно друго лице - на сатирика, но въпреки сериозните, чак разстройващи послания, по-скоро ще те убие от смях, отколкото от депресия. Главните герои са Блез Паскал и Пантелей Пътник. Блез Паскал - страдащ от кметофобия, Пантелей Пътник с ореолчето, което се оказва, че се дължи на повреда в хромозомите. Маниерът се приближава до Дъглас Адамс.  

52. "Изваяние" - Генадии Гор. Това не е просто фантастика, а оживяло съновидение, с далеч повече послания, отколкото е способен разума да анализира по време на самото изживяване. Главен герой: Момиче книга. Толкова нежност в интелектуалността, в друга книга, просто не съм срещала. 

53. "Белият гущер" - Павел Вежинов. Учен прави експеримент със собствените си гени. Какво е да имаш безчувствено дете? С остър интелект, невероятна физика. Една алегория на бъдещето, което заслепени от интелектуалното си високомерие сами създаваме, за да ни убие. Разбира се едно такова същество е "бял гущер" - хладнокръвно, с далечни от човешките цели. Странен фабрикат от представите ни за свръхчовек, началото на един гибелен край. 


54. "Грубо в мозъка" - Пиер Пьоло. Телевизията на бъдещето. Имплант в мозъка, който ни помага да възприемем телевизията като реалност. Ще ни избави ли от гнусното в света от което бягаме потъвайки в телевизионните илюзии или напротив, то ще се изостри. Социален роман, който доста се различава като маниер от класическия научно - фантастичен роман. Редно е да се замислим и ние, виртуалните маниаци. 

55. "Повече от човешки" - Теодор Стърджън. Хомо Гещалт. Отхвърлени от обществото, дефектни подобия на хора събирайки се в едно се превръщат в следващата стъпка от човек към по-висш разум. 

56. "Нощни криле" - Робърт Силвърбърг. По принцип този майстор на фентъзито е много нежен. Но толкова омаьосващ и милващ като с нежните криле на героинята си, успява само в тази повест. Нощните криле, които са толкова ефирни, че слънчевите лъчи тежат и тя може да лети само нощем. Фантастичният свят в който се развива действието е алюзия на Древен Рим и е едно върховно изживяване, всяка страница. 


57. "Дюн" - Фарнк Хърбърт. Пред тази класика примирам, а една подобна сага е трудно да се резюмира с няколко реда, но пустинна планета. Придвиждането е с червеи, а света е смесица между сврътехнологичен и напомнящ средновековието, с интригите между дворовете и най-вече борбата между злото и доброто. 


58. "Енерган 22" - Хайм Оливър. Още един български автор с който можем да се гордеем, че е на световно ниво. Светът е отровен от смог. Всяко излизане на открито може да бъде опасно, а петролните магнати буквално го владеят. Индиански учен и сина му: наполовина бял, наполовина индианец откриват средството Енерган 22 - екологично чисто, икономично гориво и следват приключенията, защото истината, че има алтернатива за света е опасна за мнозина. Задъхан екшън по всичките му закони. 

59. "Загадката на Остров Тьокланд" - Хоан Маноел Хисберг. Остров в клопки и загадки. Участие в игра или особен тест за интелигентност, ще оцелее ли човечеството или не. Завладяващи приключения в стил среден между "Златният бръмбар" на Едгар По и "Индиана Джоунс". Страхотна гимнастика на ума и напрегнати приключения. 

60. "Складът на световете" Така е озаглавен сборника от американски автори издаден в библиотека Фантастика, издателство Отечество. Подборът е много добър, а приключенията от доближаване до Слънцето в най-близката до него точка на Меркурии, до отдалечаване до края му на Плутон. Всички изброени до този момент американски автори в серията ми от постинги и още много които съм пропуснала ще ви приведат от предел до предел на научно - фантастичните очаквания и приумици. 

Сродна душа тук!... И аз си падам по фантастиката... Е, някои от тези книги не са ми любими, но в общи линии си точен...

От тези - "Дюн" си е точно на мястото за най. Наричат го първия първия екологичен роман! Аз го наричам странна и жестока приказка. Особено продълженията - надявам се, че ги познаваш.
С уважение за твоя труд - Вал те поздравява!

Много, много се радвам и все повече сродни души ви откривам:))))

Само 1 и 2 съм чела. Има и още, и непременно ще им намеря някога времето, но по-важното: душевното състояние, което заслужават тези приключения.


Поздрави Вал!!!