41-50

41. "Скитникът между звездите" - Джек Лондон. Стегнат в усмирителна риза затворник на особено тежък режим, освобождава дух от тяло и изживява отново свои стари прераждания. Силният дух не може да се съкруши. В този фантастичен роман Джек Лондон е по- Джек Лондон, отколкото във всички останали свои книги. Неговият герой, неговият идеал е разкрил до предела себе си. Несломимата си воля.

42. "Верблюд" - Йордан Радичков. Един от сборниците разкази на нашият неповторим автор. При всички кибер, космически, антиутопични, мистични, екшън - сюжети, нещо по-различно във фантастиката. Героите са селяни, те се сблъскват с чудатото, а то носи мъдростта на човечеството, независима от време и пространство, от век и народност. Смешни и особени в една магическа реалност, прикюченията са неповторими.

43. "Сънуват ли адроидите електрически овце" - Филип К. Дик. Екранизиран с участието на Харисън Форд и със заглавието "Бягство по острието на бръснача", романа е доста по-дълбок от филмовата си адаптация. Адроидите са като аутсайдерите на обществото, аутсайдерите са адроиди, сами произведени от обществената схема, която изпраща доста приличащ на тях унищожител, да си свърши работата. Под екшън-криминалният плащ социалното внушение е доста плашещо, но и откровено заслужаващо внимание.

44. "Без дъх" - Едгар Алън По. Един от разказите в едноименният сборник. Героят от гняв си изгубва дъха, преследва го бездиханен, случват му се какви ли не неща, много от тях, които би трябвало да го убият, но нали си е без дъх, това не му се случва. Мистичен и сюреалистичен в полувълшебни, полукошмарни приключения, безсмъртният класик отваря много мисли за самата реалност.

45. "Човекът - вълк" - Борис Виан. Един френски наследник на Едгар По, много по-упадъчен, а и някак перверзен, което го няма у Едгар По и по какъвто начин може да бъде само един френски, антимилитаристично настроен джазмен. Действителните образи се разпадат рязко в чудатата реалност, придобива кошмарен вид, най-обикновеното в бита ни. Ироничен, доста жесток на места, с разказите ни казва истини, които просто по друг начин е невъзможно да бъдат изречени.


46. Роуз Мадър - Стивън Кинг. Битовото насилие, което отваря портали към други светове, към една търсеща себе си душа, съпруга. Една типична героиня на неедна реалност и общество. Жената не е изтривалка, богиня е, нещо което много мъже не разбират. И разбира се, губят я. Независимо дали ще избяга реално от тях или душевно потъвайки в своят вълшебен свят.

47. "Чоки" - Джон Уиндъм. Самотните деца, често си имат измислени приятели. Същото е и при някои шизофрении, но в случая само има съмнения, че се отнася до това, а детето наистина е контактьор, а извънземното "Чоки" му помага да узнае много неща за живота, света и самия човек.

48. "Историята на бялата болест" - Карел Чапек. Пандемия която унищожава света, учен - особняк открива лек срещу нея, но лекува лично само бедни хора, оставяйки заразата да ескалира. Би могъл да спре хода на болестта, ако бъдат спрени и войните, които убиват повече и от "бялата болест". Дали хуманизмът му ще доведе добро на човечеството?


49. "Машината на пространството" - Кристофър Прийст. Хитроумна реплика на "Война на световете" и "Машината на времето" на Хърбърт Уелс. Правейки микс между двете и вкарвайки като герой автора им, Кристофър Прийст поднася едно наистина естравагантно и приятно четиво.


50. "Черният облак" - Фред Хоил. Огромен облак от космически частици, голям колкото слънчевата система се движи към нас. При очакване на апокалптичния сблъсък героите влизат в конкаткт с него, защото облака се оказва свръх-разумно същество. 



 

 

Моят любимец, прокълнатият поет! Не само "Без дъх" има и други.
Поздравявам те и за Радичков.

"Кладенецът и махалото" и "Черната котка", като че ли са разказите на Едгар По, които най-силно са ме впечатлили. Изключвам по-приключенските, както и "първата копка" на криминалното четиво, което поставя с "Убийството на улица "Морг" и досега сред ненадминаните шедьоври в жанра, но за тях, някога в друг постинг - живот и здраве:)

С целият респект към класиците, които си сложила, а изобщо всички книги са много, много силни, май личните ми предпочитания са към Филип К. Дик и "Сънуват ли андроидите електрически овце". Много е трудно наистина да се сравни, защото са толкова различни, но в този момент ме удари в сърцето, като я спомена, а и разтълкува по този начин.

Виан е най-шантавия, с което лично ме печели, но наистина всички са много добри.

Между Вал и Симо се колебая. Едгар Алън По или Борис Виан. Всички са висша класа, но просто се попитах, ако трябва да избера някой от авторите за самотен остров или космическо пътешествие

По-различна е от останалата научна-фантастика, доколкото знам, тогава автора й е вземал някакви стимуланти, синтетични. Не е писана във върховно равновесие, но това оказва в случая положително влияние.

Ако си чел "Ще се изплюя на гробовете ви", а точно тази книга носи на автора славата, познаваш го от най-шантавата му светлина. Чудя се, ако беше писана сега в България, как ли щеше да скандализира моралистите:) Далеч, далеч по-невинно, с хиляди пъти по-невинно е писанието на Сексмания днес и пак такъв гняв, такова чудо.

Май нямаме шансове да имаме Борис Виан.

Ти малко приличаш на Борис Виан

Бяха забравила за "Чоки". Всъщност съм забравила "Чоки", както и повечето книги които съм прочела. Впечатлена съм, че помниш такива подробности.

Много също съм забравила, описвам част от изживяването, което е останало като дълготраен спомен. В 100 обаче няма да има и една от Клифърд Саймък. Не защото не заслужава или не го харесвам, а защото умее да пише така, че да се чете, да е голямо приключение, но после изчезва. Поне аз не помня достатъчно от Градът, за да напиша нещо за книгата. Почти нищо не помня от Гробищен свят и нищо от Всичко живо е трева, а помня, че четох книгата с голяма наслада.
Хубавото на такива книги е, че винаги можеш да ги разлистиш пак, като за първи път. Кога започваш да си спомняш при прочитането, кога не, но винаги са свежи и зелени, все едно нечетени....

Усмивкиииии

- "Времето е най-простото нещо"!
Вчера си правих списък с любимите фантасти - Клифърд Саймък го забравих, но пък той беше толкова отдавна.
Очаквам с интерес следващите 50. :)

Той е единственият писател фантаст, който така нежно да описва в своите произведения контакта между световете. "Всичко живо е трева" му е върхът, а "Резерват на таласъмите" е истинска приказка. Препоръчвам ви "Те вървяха като хората" и най-вече "Принципът на върколака".

Невероятен е, но и аз като Дана, ако трябва да разкажа нещо от Саймък, а съм чел всичко, което си писал, няма да мога. Той се изживява, а после пак и пак се чете. Лично на мен от тези които си изброил най-много ми хареса "Всичко живо е трева", но от нея вече нищо не помня. От "Резерватът на таласъмите" само едно таласъмче с голяма почти колкото него халба бира и един саблезъб тигър:)
За всеки случаи щом е Саймък трябва да има влюбени централни герои, робот, силен домашен любимец/куче, вълк, саблезъб/ и приказни създания в свръхтехнологична среда, а оттук - нататък посланията му са безброй и приключенията най-разнообразни.

Сега съм на работа, в доста по-шантавата и от фантастична реалност, служебна. Горя от нетърпение и се изкушавам да напиша сега следващия пост, но поне шефката в една фирма трябва да работи. :) Но довечера ще направя всичко възможно да съм тук.

Ех, Вал! Толкова добре си го написа. По такъв нежен начин, наистина не е писано по подобни сюжети. И за втори път ми препоръчваш заглавие, което ми е пропуск. "Принципът на върколака". Дълбоко съм ти благодарна.

Като пишеш така, направо ме вкарваш във фантастичен сюжет. Същото до думичка си мисля и имам чувството, че си моята мъжка проекция. Моя сладка виртуална фантазия.