11-20


11. "Гръмна гръм" - Рей Бредбъри. Както и в някои други сборници на големият майстор, някои от творбите дори не са фантастични, но звучат толкова чудато и магически, колкото и фантастичните. "Чудният костюм с цвят на сладолед", например. С подобни разкази Рей Бредбъри, отваря очите ни, към вълшебствата в реалния живот. Много може да се пише за едноименният разказ. Може ли една прегазена пеперуда да промени хода на историята дотолкова, че да въздигне тоталитарен режим. Страхът от едно чудовище да създаде нов, който да убие пътешественика във времето. А не сме ли всички ние пътешественици във времето?

12. "Дракони" - Пу Сун Лин. Е, това са по-скоро китайски легенди, но обърнати в разкази от древният автор са като школа на най-новите фантасти. Дракони, лисици превръщащи се в жени, магии и изобщо много пъстър магически свят. Страшен и смешен, едновремено.

13. "Допълнителна примамка" - Робърт Йънг. Другият поет във фантастиката. Едноименният разказ е много силен. Когато колата се превърне в дреха. Когато обществото приеме, че да си без кола е като да ходиш гол, а това е признак на извратеност. За псевдоморалните норми. Приех го много лично.

14. "Планетата на статуквото" - Робърт Шекли. Велик е. Както винаги обръща главата с нещата нагоре. Или май беше обратно: нещата с главата надолу. Обърква ми понятията, такъв си е:) В планетата на статуквото престъплението е озаконено, да не извършваш такова е неморално и наказуемо. Представете си толкова шашав свят, ако можете.
Ако не можете, прочетете новините.

15. "Небесните господари" - Джон Броснън. Трилогия. Генетично изменен свят. Губи се реална представа, че това е научна-фантастика, строго научна фантастика, на места декора е толкова приказен, че прилича на фентъзи, но никъде не е прекрачен прага. Всичките приумици са на генетичните инженери, на човешкия гении и лудост. Развихрени докрай в едно умопомрачително екшън, философско, еротично и всякакво друго приключение.

16. "Доктор Джексил и господин Хайд" - Робърт Луй Стивънсън. Не мога да прескоча тази класика, за тъмната и светлата страна у нас, разделени по научен път. В какво ще се превърне злодея ни, ако не сме ние с волята си, като негов баланс? Може ли нещо друго да го спре, освен нашата отговорност и умението ни да го държим в себе си.

17. "Глиненият бог" - Анатолии Днепров. Макар образец от "съветската" фатастика, следваща своя линия, добрия разказвач е предложил четиво излизащо от политическото статукво. Развлекателно, освен провокативно, а темите за милитаризма не могат да се разглеждат единствено като комунистически - тенденциозни. Някои от разказите, днес звучат по-актуално и от някога.

18. "Да умреш в Италбар" - Роджър Зелазни. Ако сам си ваксината и епидемията за много светове. Ако сам си спасителя, следва да бъдеш или разпънат или да се превърнеш в злото.

19. "Ах, тази Алиса" - Сам Лундвал. Прилича на пълна идиотщина, но като са идиотски нещата, които иска да посочи и усмее автора, не би могла да е по-различна иначе. Милитаризмът и рекламите, гаврата с мечтите ни, с фантазиите, комерсиализирания свят, деградацията в следствие на технологичните улеснения. Много приключения, смях и тежки размисли.

20. "Сияние" - Стивън Кинг. Измененията до които води алкохолизма. Чудовището в нас, освободените ни кошмари. Пластичен, детаилен, обстоятелствен както във всичките си романи, автора ни вкарва в действието, пленява ни и ни внушава идеята си, чрез ужаса през който преминаваме.

Гръмна гръм
на Бредбъри е сборник разкази.

Да, да. Един от любимите ми. Нямаше как да пиша за всички и писах само за едноименният и за Чудният костюм в цвят на сладолед.